Тодор Александров, Breaking.bg Кой е митническият шеф Павел“, осигурявал канали за

Тодор Александров, Breaking.bg Кой е митническият началник „ Павел “, осигурявал канали за незаконен импорт на алкохолни бандероли от Турция? Покрива ли се първото име на въпросния митнически началник с първото име на новия (стар)директор на Агенция „ Митници “ Павел Тонев. Днес той бе назначен публично на поста от министъра на финансите Асен Василев. Тонев към този момент беше шеф на митниците по времето на Пламен Орешарски. „ Павел “, който урежда незаконния импорт на бандероли от Турция за известна компания за произвеждане на алкохол у нас, изплува в публикуваните СРС-та по грандиозния скандал в Министерство на вътрешните работи почнал с ареста на зам.-директора на ГДБОП Иван Иванов, прочут с прозвището „ Иван Рилски “ и приключил с оставката на цялото управление на Министерство на вътрешните работи отпред с Румен Петков. Той гръмна през 2008 година. В СРС-та против Рилски той загатва в диалог началника от митниците „ Павел “, който осигурявал кулоар за импорт на подправени алкохолни бандероли през границата. Според разнообразни изявления тогава, представени са митничари, зад името на изтеклия от разработките като Павел, който е осигурявал канала за контрабандния импорт на подправените бандероли, стои точно шефът на районната митническа дирекция в Пловдив – Павел Тонев. Разследването по аферата не стига до на никое място и по този начин не излиза наяве дали „ Павел “ с бандеролите и същият Павел, началник на РМД-Пловдив. Малко по-късно, инцидентно или не, Павел Тонев е скъсен, поради закриването на РМД в митниците. Ето къса биография на Тонев. Роден през 1966 година в Пловдив, приключил „ Счетоводство и надзор “ в УНСС – София, и „ Право “ във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “. Постъпил на работа в митническата администрация на 12 август 1991 година и работил като митнически контрольор, основен контрольор, шеф на митническо бюро в „ Пловдивски панаир ”, шеф на отдел в РМУ – Пловдив, зам.-началник и началник на Митница – Пловдив, а през 2002 – 2009 година – и началник на Регионална митническа дирекция – Пловдив. Твърди се, че кариерното му израстване се дължи на дългогодишния необут на митницата в Пловдив Димитър Толев, прочут в подземните среди като „ Митьо Прасето “. Школовката за Тонев стартира в далечната 1995 година, след като датира огромната цигарена спекулация с някогашния началник на банкрутиралата „ Агробизнесбанк ” Христо Александров. Тогава от мним експорт на цигари посредством 27 подправени банкови гаранции, издадени от Александров, страната е ощетена с към 7 милиона $. В интервала април – юли 1995 година от летище Крумово са регистрирани 61 митнически заявления за пренос на цигари към Дунав мост. Седемте тира се товарят в Крумово. Износът обаче е мним и цигарите са продадени незаконно в комерсиалната база „ Илиенци ”. Целта на банковите гаранции е да обезпечат в интерес на страната митата и митническите сборове при директния транспорт, ако компаниите са неточни. Гаранциите са издадени от Финансово-брокерска къща „ Пловдив ” на Христо Александров, въпреки че тя не е имала това законово право. ФБК се задължава с милиони долари, в случай че уставният ѝ капитал е 100 000 (стари) лв.. Никой от пловдивската митница обаче не ревизира истинността на документите и Толев пуска вноса с резолюция „ За пренос ”. За размерите на контрабандата може единствено да се гадае, защото призованият като очевидец по делото Васил Дандаров, който към оня миг е оглавявал митническия пункт към летището, признава, че през 1995 година оттова са минали над 200 аналогични гаранции. Повечето били издадени от ФБК „ Пловдив ”. Държавата обаче не е завела нито едно дело, с което да си потърси парите. Давността за огромна част от осъществените около цигарите закононарушения изтича. А по това дело Димитър Толев, който към оня миг е шеф на Митница – Пловдив, е свикан също единствено като очевидец. И си измива ръцете, като споделя, че от страна на митницата не е имало процедура при издаването на гаранции да се прави инспекция дали те са същински. Излиза, че мним реекспорт е можел да направи всеки с хвърчащ лист хартия. Или по-точно – с верния човек на верния пост… По същия метод и отново по този начин безнаказано и със затваряне на очи гръмнаха още няколко абсурда за мним експорт на цигари през Пловдив, като последният бе, откакто Тонев бе скъсен от митниците. През юли 2010 година при така наречен акция „ Огнярите ” са задържани 7 души, измежду които някогашен полицейски началник в Пловдив и четирима чиновници в отдел „ Акцизи ” на Митница – Пловдив. Те дружно с представители на пловдивската цигарена фабрика е трябвало да подсигуряват изгарянето на 3500 мастербокса цигари с изминал бандерол. Четиримата митничари, единият от които преди този момент се изявявал и като водач на Тонев, имали опит в такива акции. След хипотетичното изгаряне на цигарите в фабричен пещи във Врачанско, колите им били спрени от служители на реда. В тях са открити стекове от същата партида, която би трябвало да е унищожена. Въпреки очевидната кражба, осъдени и до момента няма. Един от най-големите кавги става през 2004 и 2005 година, когато подчинени на Тонев са хванати в контрабандна скица с подправени данни във фактури. Целта е да се занижи заявеното количество на внасяните артикули. По това време той към този момент е шеф на РМД – Пловдив. Далаверите при инспекциите добиват чудовищни размери и проверяващите освен подменят фактури и товарни описи, ами заличават с коректор, задраскват цифри, вписват спомагателни данни върху истинските документи, описват митничари. Икономическа полиция открива, че единствено за интервала 1 януари – 31 юни 2005 година са подправени документите на 28 тира с турско карго. В началото на май 2006 година районната прокуратура стартира наказателни производства против трима чиновници от бранш „ Фирмен импорт ” – Елка Бабева, Маргарита Нешева и Валери Хрисимов. По Закона за държавния чиновник те би трябвало да бъдат неотложно отстранени от работа, само че Тонев си прави пас с претекста, че против тях няма повдигнати обвинявания. Преписката отива в окръжна прокуратура, защото по думите на тогавашния ръководител на районното обвиняване Димитър Ангелов става дума за „ огромна машинация ”. При разпитите тримата митничари декларират, че отхвърлят да стават изкупителни жертви, защото те и другите им сътрудници от бранш „ Фирмен импорт ” са работили по инструкции „ от горе ”. Че имало нечовечен напън върху редовите чиновници да пропущат гладко товарите на „ верните ” хора, свидетелстват и група чиновници, които изпращат обстоен сигнал до профилирания портал „ Антикорупция “: „ В Митница Пловдив на петнадесетина чиновници дамите, мъжете, братята, сестрите, интимните сътрудници въртят митнически организации. Десет някогашни митничари са в същия бизнес. По този метод се получава затворен кръг, способстващ контрабандните канали и нерегламентираните заплащания по тях при относително ниска степен на риск. Лъвският къс от контрабандните канали се държи от хора на управлението. Това са кумата на Павел Тонев – Ширин Ибрахимова, и организацията Едноличен търговец „ Илка Стойчева ” на неофициалния му водач Валентин Стойчев, организацията „ Униспед ” на брачната половинка на краткотрайно уволнения Филип Кляшев – Йорданка, и компанията на тъста на зам.-шефа на митница-Пловдив, Иван Праматаров „ Монолит ” ООД, в която той сякаш е единствено прокурист. Можете да си визиите по какъв начин се усеща един елементарен митнически чиновник, когато му дадат за обработка документите на тъста на началника Праматаров с предписание за 15 минути да са подготвени! Докато Праматаров черпи тъста си с кафе в първокласния си кабинет, „ белите плебеи ” би трябвало за норматив да обработят документите без доста да се вглеждат в тях и да си затварят очите за нередностите. В такива случаи митничарите се усещат като изтривалки. ” Точно поради очеваден спор на ползи Павел Тонев е разследван от инспектората към Финансовото министерство. В края на март 2004 година той приема и подписва банкова гаранция в интерес на „ Тойота Тиксим ” ЕООД – Пазарджик, в размер на 30 000 лв.. Тя е единствено 30% от дължимия общ размер от 100 000 лв.. Така дилърската автомобилна компания си икономисва едни 70 000 лева По-интересен е фактът, че към оня миг шеф на клона на „ Тойота Тиксим ” в Пловдив е брачната половинка на Павел Тонев – Ваня. Той премълчава в две следващи годишни заявления, че има спор на ползи поради деловите връзки с жена си и в това време нарушава Кодекса за държание на чиновниците в държавната администрация. Проверка на инспектората през 2005 година удостоверява информацията, изнесена от митничаря Любомир Терзиев. Нещо повече, инспекторите откриват, че Тонев е приемал и други банкови гаранции, свързани с „ Тойота Тиксим ”, освободил е и няколко парични депозита на същата компания за десетки хиляди левове. Изпратен е и обстоен отчет с откритите нарушавания до Пламен Орешарски, тогава министър на финансите, известено е и Народното събрание. Единственият резултат от сигнала до шефа на Агенция „ Митници ” Асен Асенов е, че Любомир Терзиев е уволнен. Тонев се измъква незасегнат, а с решение на Окръжния съд в Пловдив от 1.03.2005 година Ваня Тонева е заличена като шеф на „ Тойота Тиксим ” ЕООД. Така и следите към този момент са заметени. Тогава РМД-Пловдив се слави като център на митническата мафия в България, като ясно се открояват три корупционни талази – тези на двойния сътрудник Димитър Толев, на Павлина Папазова и на Павел Тонев, който още оглавява районната митница. Павел Тонев оглавява РМД-Пловдив осем поредни години, за което време се прочу като покровител на автомобилната, акцизната и стоковата контрабанда. При следствие на контрабандния импорт на бандероли, създадени в турски незаконни заводи, чиновници от ГДБОП установили, че митничари от Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Капитан Андреево ” са пропущали пратките без да ги записват писмено. От получилите подобаваща медийна прокламация разпечатки на диалозите станало ясно, че „ Павел ” от Свиленград е осигурявал прозорец през границата, през който да влизат подправените бандероли. Павел Тонев покривал и притежателя на петролната рафинерия „ ИНСА ОИЛ “ в село Белозем край Раковски – Георги Самуилов, настояват изявления в разнообразни медии преди 12 години. Последният печелел минимум по 50 млн. лева през последните година от замесване на подправени горива. Самуилов вкарвал главно мазут. Той е с ниска цена и върху него се дължи алегоричен данък. В други случаи заявил „ газьол за стационарни съоръжения “, за което гориво изобщо не се дължал данък. Реално в цистерните обаче имало от по-скъпия и с висок данък газьол. Впоследствие, с цел да може да продаде дизела в България като гориво, компаниите на Самуилов смесвали мазута с керосин и по този начин вдигали октановото му число. Горивото потегляло към бензиностанциите, където се продавало като „ евродизел “. За да прикрие измамите, Павел Тонев или разпореждал да не се реализира надзор върху активността на Самуилов, или изпращал на инспекции доверени чиновници, които подменяли пробите на горивата. Според митничари, Тонев е получавал голям % от спестените на страната милиони. Едва откакто митниците бяха управлявани от Ваньо Танов, в първия кабинет на Бойко Борисов, започнаха инспекции на мултимилионера от Раковски. Във връзка с всеобщо тиражирана информация за споровете на ползи на Павел Тонев, Инспекторатът към Министерството на финансите прави задълбочена инспекция, резултатите от която са отразени в Доклад до министъра на финансите рег. №93-18-45/15.11.2005 година На страница 106 от отчета се съдържат следните обстоятелства и заключения: „ На 29.03.2004 година с писмо с изх. №1-2600-0035 РМД-Пловдив приема Анекс №900/13.02.2004 година към призната обща банкова гаранция за режим пренос № 1-80/23.02.1999 година с референтен размер – 100000 лв. в рамките, на който може да се употребява общата банкова гаранция за режим пренос. Размерът на гаранцията, избран според наредбите на член 275, алинея 2, т.2 от ППЗМ е еднакъв на 30 на 100 от референтние размер. В този случай Директорът на РМД-Пловдив господин Павел Тонев е следвало да уведоми органа по назначението за зародил спор на ползи и да си направи отказ от приемането на въпросния анекс. ” На стр. 107 от същия Доклад във връзка инспекцията на Инспектората също по този начин се съдържат следните обстоятелства: „ С писмо вх. №94-00-263/15.09.2005 година на Министерството на финансите в отговор на наше писмо, Директорът на Агенция „ Митници ” ни уведомява, че до него не е постъпвало документално съобщение от Директора на РМД-Пловдив за взето от него решение, пораждащо спор на ползи. ” От тези къси цитати излиза наяве, че със своите дейности и бездействия, пораждащи и отразяващи спорове на ползи и тяхното затаяване пред подобаващ орган на властта, в качеството си на длъжностно лице шефът на РМД-Пловдив Павел Тонев предстои на наказателна отговорност, за която се поставя ефикасна присъда „ отнемане от независимост ”. Директорът на Агенция „ Митници ” Асенов удостоверява пред Министерството на финансите, че Тонев в писмена декларация е затаил истини пред него като пред подобаващ орган на властта, само че не подхваща дисциплинално-наказващи ограничения и не осведоми органите на прокуратурата за съставомерните по член 313 от Наказателен кодекс действия на неговия зависещ. Както се вижда Тонев е изявен герой против корупцията и контрабандата. По неофициална информация по време на първото му ръководство в Агенция „ Митници “ приходите в хазната от акцизи са паднали с над 1 милиарда лв.. През 2013 година митниците не извършиха проекта за събиране на доходи. През последваща, до промяната на Тонев, бяха „ вътре “ с 400 милиона лв..